ДАР

Купи ми за Коледа ново сърце,че старото вече е сдало багажа - не трепва, не чувства и вече не ще, дори и на мене, две думи да каже.Лежи и не мръдва - същински мъртвец.И никаква болка, и никакъв трепет... Навярно убих го моя врабецот толкова чувства го май повредих.Купи ми за Коледа кошче с мечти купчинка мохерни цветни кълбета.Да имам с какво, когато вали,да кърпя и да наплитам небето. Не искам голямо - не ми е по ръст(джудже си останах дори във мечтите).Мечти за човече по-малко от пръст,което на по-невъзможни налита. Купи ми за Коледа още живот, че този кроих го погрешно - не стигна. Все мислех, че имам от него, а то... Надникна и свърши преди да премигна. Купи ми за Коледа тези неща.Нали ме попита какво да ми купиш? Да, знам, че е трудно, но тези избрах.Нали не очакваш да ревна за кукла?

ПОСЛАНИЕ

Не се прощавам с вещицата в мен.

И с феята добра не се прощавам.

Различен смисъл има всеки ден -

не знам, коя от двете ще играя.

Противник съм - на злоба и лъжа.

Проклета съм - за хора безсърдечни.

Приятел съм. Повикай ме сега

и мога да те следвам цяла вечност.

Каква ще съм за теб - ибираш сам.

Коя от двете искаш да познаваш?

Душата ми подобна е на храм -

добре дошъл, щом идваш без омраза.

Дребнав ли си обаче или сноб,

от злото не усещаш ли тревога,

ще бъда по-студена и от гроб.

Излъжеш ли - да вярвам в теб не мога.

Низвергнат или хвален от света -

това дори не искам да го зная.

Подавам ти приятелски ръка,

Човекът, ако в тебе разпозная.

ЗАБАВНА ЕМОЦИЯ-в която попадам по покана на Петя Лазарова

Емоцията има за цел да разкрие моите шест дребни радости!

• да започна деня с чашка ароматно кафе в приятна компания!-/хубаво начало/
• да се докосна до природата чрез една разходка в парка или в планината!- /хубаво продължение на едно начало/
• да поднеса в дар добра дума един от елементите на даровете, които винаги нося със себе си, добра дума, цвете, молитва!-/продължението преминава във фаза на общочовешко добруване/
• да срещна дружелюбния поглед на приятел нещо, което все по-рядко се среща в забързания свят!-/хубавото продължение да се задържи във времето/
• да стъпвам все по-често в златни стъпки радост, която всеки разгледал тази публикация нека интерпретира сам за себе си! - /защото е средство и начин задържалото се във времето хубаво продължение да крачи уверено към вечността/
  
• да посрещна следващото хубаво начало пожелавам го на всекиго! /защото така пребъдва вечността/
  

ОТМОРА

Далеч, далеч в незнаен горски кът,
към който не отвежда никой земен път,
за отдих малка къщичка си построих
и с мисли най-възторжени я украсих.

Почувствам ли умора, земна тегота
потъвам там в дълбока, своя самота.
Духът ми в съзерцания остава потопен,
жадувани след грижите на труден ден.

Пречистващи минути ми дарява тя.
Към нея с морен ум аз тръгна ли, летя.
Защото прагът й издялан е от спомен тих,
а всяка тухличка от свят молитвен стих.

Отдъхна ли в таз къщичка със покрив бял,
денят ми се събужда в слънчев блясък цял.
Обичам нейната дълбока тишина.
Тя ражда устрем към духовна висина.

ТЪГА

Небе си Ти, аз - земна пръст,
на длан държиш Всемира,
а аз люлееща съм тръст,
но моят дух намира
най-светлата отрада
при Теб, когато страда.

Тъга по Твойте небеса
настройва мойта песен.
Като въздишката в леса
през дъждовита есен
жадува тя далечна
хармонията вечна!

Виртуална наздравица за всички последователи на блога!

ЩАСТИЕТО

Как бързо премина дареното време।Безгрижни години на детски възторг.И как неусетно, изправен пред мене,аз срещнах живота - суров и жесток!Пристъпих към него с порив младежки.Поднесох му всичко - сърце и душа …Изказах му своите мечти и надежди сложих в ръцете му свойта съдба...Тогава разтвори, той порта голяма и рече ми - Гледай това е светът!Но влезеш ли тука, знай връщане няма! - и чух как зад мене се щракна ключът!Погледнах - море тук от хора разтла се. Смутена и учудена, стъписах се аз!?...В лицето ми някой ехидно изсмя се, а друг наруга ме с яростен глас! И ето - Внезапно съгледах в простора,че всичките тези тълпящи се хора към нея протегнали бяха ръце!В същия миг ме потокът завлече. Тръгнаха човеци милиони, безброй? Към златната птица се всеки стремеше в нозете си стъпкал достойнство и чест ... и близък и свой! Към златната птица - ефирна надежда. Пред мене усмихнат живота стоеше и гледаше с нежно любящи очи ...О, БОЖЕ, сърцето ми взеха с измама,с измама ограби ми всичко светът!?И нищо ми вече за Теб не остана ни чисто ... ни свято. В греховната плът. Към щастие земно стремях се и аз?И тичах след нея и падах и ставах пак продължавах да гоня мираж! Защо бе живота създал тази драма? Запитах се седнала край пътя сломена. Защо ли в култ се издига измама, не бях ли подведена, от друг заблудена? На тази арена на светска превара, където победно ликува..., и дето се кърви проливат без мяра. Не бе ли единствен владетел ГРЕХА? Унесена във мисли на страх и тревога. Повдигнах очи към небето смирена. О, колко съм слаба, си помислих, без Бога. Всецяло в суетния свят заслепен?! Когато на следната утрин зората разтвори вратите на новия ден.Пробудих се с нови надежди в душата и сякаш от нови мечти озарен....И с вяра, че все пак ще найда живота. Из пътища разни години вървях. Додето най-сетне съгледах... и тука се спрях! Погледнах нагоре. Голгота блестеше!? ...Тук нямаше вече ни кръв ни сълзи...!